Сайт за романите на Силвия Кристъл - Анонимус

Сайт за романите на Силвия Кристъл

Четвъртък, 08.12.2016, 06:59

Добре дошли Гост | RSS | Главна | Анонимус | Регистрация | Вход

Скъпи приятели,

    Благодарение на любезното сътрудничество с Издателство "Сиела” трилърът "Анонимус” е вече факт. Книгата се намира във всички книжарници в страната. За тези от вас, които още не са се докоснали до драматичната история на най-прочутия Непознат, предлагаме избрани откъси от романа.




Откъси от романа "Анонимус”


            Първа част

      1. Викът разбуди нощта. Отец Оливера отвори очи. Изправи се и затътри босите си крака по ледените плочи. Заслуша се за миг, след това провря несресаната си глава между железните пръчки. Огледа неспокойно притихналия двор. Взря се в причудливите сенки, които клоните на дърветата хвърляха върху насипаната със ситни камъни пътека.
Въпреки отслабеното зрение, игуменът различи приведената фигура на човек, прокрадващ се край храстите. Непознатият се шмугна край зида, който ограждаше готварницата. След това потъна в мрака.
    Отец Оливера навлече расото и потърси газеника. Бледото пламъче освети килията.
    Свещеникът дръпна резето. Вратата изскърца. Нощният хлад облъхна лицето му. Оливера вдигна очи към небето. Луната се беше притулила зад самотен облак. Върху свода нямаше звезди.
    Игуменът забърза по неравната каменна пътека. Стъпките му отекнаха в натрапчивата тишина.
    В миг нещо тежко се претъркули в краката му. Оливера отскочи назад. Доближи пламъка до влажните плочи. Поиска да извика, но ужасът задуши гърдите му.
    Свещеникът се приведе над проснатото върху земята тяло. Върху челото зееше кървав белег. Очите гледаха неподвижно. Устните бяха изкривени в зловеща гримаса.
    Отец Оливера захвърли газеника. Приведе се и повлече тялото към ниската каменна постройка. Измъкна връзка ръждясали ключове. Набута с усилие един от тях в процепа. Издърпа трескаво веригата. Вратата изскърца. Крилото отскочи назад.
Игуменът се приведе отново над безжизненото тяло. Нямаше представа как беше проникнал този нещастник зад стените на манастира. Нито беше в състояние да проумее кой бе забил с такава жестокост острието в главата му.
    Шум от стъпки го накара да извърне глава. Ниска прегърбена фигура изплува от мрака.  
    - Какво правиш тук? – Свещеникът измери от глава до пети човека, който изникна на прага. Погледът му се закова върху късото лъскаво острие, което гърбавият стискаше в ръката си..........

      4. Изстрелът долетя от улицата. В първия миг никой не разбра, че онова миниатюрно нещо, което се заби на милиметър от златната рамка с "Целувката” на Густав Климт, всъщност е истински куршум, изпратен от професионалист с истински тридесет и осем калибров магнум.
Франц Дерой дъвчеше сладкиш с ликьор от бадеми, когато стъклото над главата му се разби и в стената зейна дупка. Франц изпусна лъжицата и се опита да преглътне лепкавата каша в устата си, но бадемите задръстиха гърлото му. Дерой посегна към каната с вода, но в следващия миг някой го бутна грубо и той се стовари на пода заедно със стола..............


      13. В края на 17. век доброто френско общество е разтърсено от нечуван по своята същност и размери скандал. Позорната "Афера с отровителките” излиза на бял свят през 1679 година, но интригата има дълга и смайваща прелюдия.
През 1673 година полицейският началник Никола де ла Рейни дочул невероятен слух. Богати дами доверявали на своите изповедници, че са отровили съпрузите си. Де ла Рейни не бързал да повярва на мълвата. Установяването на истината му отнело цели четири години. В крайна сметка полицаят разкрил опасен "отровен кръжец”, управляван от гадатели. През април 1679 година Луи XIV назначил специален съд, който заседавал в тъмна стая, наречена "Ла Шамбре Ардант”. Заповедта на монарха била категорична: Нищо от чутото там да не напуска пределите на залата.
Съдът провел 210 заседания, издал 319 заповеди за арест и осъдил 36 души на смърт. В аферата била замесени множество придворни дами, сред които и кралската любовница мадам дьо Монтеспан.
Тези драматични събития били предшествани от друга "отровна заплаха”. Обвиненият в магьосничество Льо Саж и помощникът му абат Марие били уличени в приготвянето на любовни отвари за придворни дами и в извършването на черни литургии. Сред имената на клиентките им се мъдрело и това на мадам дьо Монтеспан. В резултат на тези разкрития Льо Саж бил изпратен на доживотна каторга. Марие се отървал с девет години изгнание.
Съдията с любопитство изслушал скандалните подробности. Маркиза дьо Монтеспан взела участие в покъртителна церемония, разрешавайки голият ѝ корем да бъде използван за място, където магьосникът прерязал гърлото на новородено бебе. На друга ритуална сбирка била приготвена доста срамна любовна отвара за краля. Тези разкрития принудили монарха да ограничи потока от информация, изтичащ извън стените на залата и наредил свидетелските показания да бъдат изслушвани единствено в мрачната "шамбре ардант”.  
Гадателката Мадам Монвоазен била изгорена жива през зимата на 1680 година. Основните действащи лица в аферата били сполетени от същата участ. Кралската любовница изпаднала в немилост, въпреки че обвиненията срещу нея не били потвърдени. Мадам дьо Монтеспан била изпратена в изгнание. Мнозина от обвиняемите избегнали екзекуциите и завършили живота си в провинциални затвори.

      Исидора Ръш хвърли гневен поглед към купчината вестници. Медиите се готвеха да я разкъсат. Ролята на скандалната маркиза Дьо Монтеспан беше най-успешното превъплъщение в кариерата ѝ. Но нито критиците, нито журналистите отдаваха значение на блестящото ѝ изпълнение. Вълнуваше ги друго. Разпадащия се брак. Страстта към алкохола. И тъжния край на поредната авантюра.
Исидора издуха кълбо цигарен дим, придърпа апарата и набра нервно поредицата от цифри.
      Трябваше да разбере какво е намислил Ломак. И дали вече е пристъпил към изпълнението на сатанинските си намерения...   


      23. Капитан Гаспар Райнер огледа сънените физиономии на момчетата, които му бяха изпратили. След това изрече сухо:
      - Налага се да изпразним залата.
      - Не може ли да изчакаме края на прожекцията?
      Райнер въздъхна. В екстремни ситуации хората, които мъкнеше със себе си, неизменно биваха нападани от идиотски мисли.
      - Можем, разбира се. Въпросът е, че онзи, който е поставил механизма, едва ли го е нагласил да се задейства след финалните надписи.
      Двама от младоците закимаха поривисто. Въпреки явната си неопитност, подчинените му поне проявяваха разбиране.
      - Засякохме ли обаждането? – В кризисни моменти младите винаги се интересуваха от най-незначителни неща. Капитанът пое дълбока глътка въздух. Гърдите му издуха измачканата риза. Той великодушно отмина въпроса и изрече уморено:
      -  Ще се изправя пред зрителите и ще ги помоля да напуснат салона. Ще обясня, че става въпрос за рутинна проверка. При опасност хората искат да ги гледаш в очите. Едно безстрастно съобщение по уредбата ще предизвика паника. А в момента отчаяно се нуждаем от ред.
      Думите на капитана се сблъскаха с каменните изражения върху лицата на полицаите.
- На всеки изход ще има наш човек. Задачата ви е да улесните изтеглянето. Ще отговаряте спокойно на всякакви въпроси. Най-важното е да избегнем хаоса и истериите.
- Няма да е лесно да въдворим ред. Особена след като плъзне мълвата, че под някоя седалка е залепено взривно устройство.
Райнер извърна глава. Едва сега забеляза момчетата от охраната на театъра.
      - Няма да споменаваме нищо за бомби, взривове и часовникови механизми.
      - Мисля, че на зрителите ще им е любопитно да узнаят защо ги разбутваме по средата на филма.
      Райнер свъси вежди. Мразеше хората около него да мислят. Бяха тук единствено за да изпълняват.
     - Разбрахме се – отсече той. – Няма да давате никаква информация. Ще държите под око всеки, който ви се стори подозрителен. Ще избягвате разговорите на висок глас и ще се опитвате да не привличате вниманието с нервни жестове. Ще се стараете също да не ръсите нелюбезности.
      Гаспар Райнер знаеше, че това е най-трудната част от всяка операция. Ченгетата да не се държат като ченгета...........
  
      71. Поклащаше се като отчупен от бурята клон. Висеше над страховита яма, пълна догоре с воняща на плесен вода. Нямаше представа колко дълбока е бездната под краката ѝ. Мокрото въже се изплъзваше от ръката ѝ, въпреки усилията да го задържи. Джес изпищя. Вкопчи се в прогнилото ведро и се залюля върху зеленикавата повърхност.
Джесика Самървил закрепи изтерзаното си тяло върху тежкото дървено ведро. Вдигна бавно поглед нагоре. Преследвачът бе закрил отвора на кладенеца с тежък дъсчен капак. Беше я затворил в мрачна гробница без въздух и светлина. Можеше да вика на воля. Да дере гърлото си, докато прималее от умора. Докато силите я напуснат. Докато изгуби съзнание.
      Тя повдигна крак и стъпи в огромния дървен съд. Надяваше се железните обръчи да издържат. Дървото да не се разпадне. Въжето да не се разкъса под силата на тежестта ѝ..................



           
Втора част

      1. Млада жена с къси панталонки и ожулени бедра нахълта в предверието на хотел "Династия”. Придружаваше я мъж с раздърпано сако и кървяща ръка. При появата на двойката движението във фоайето замря. Новодошлите привлякоха вниманието не само но персонала, но и на десетките гости, излежаващи се лениво в меките кожени фотьойли.
Дежурната администраторка направи знак на човека от охраната да разбере каква работа имат тези двамата в хотела. В същия миг мъжът с увисналото сако тропна напоената с кръв превръзка под носа на ужасената служителка.
- Имам резервация за единична стая – заяви глухо странният гост.
Жената потисна раздразнението си и изрече студено:
- Името ви, ако обичате.
- Вромски. Франтишек Вромски.
Онази зачука по клавишите.
- Съжалявам, не откривам името в компютъра.
- Резервацията е групова. Хората, с които пътувам, трябва да са се настанили вече.
- Изчакайте!
Служителката се приведе над екрана. Погледът ѝ пробяга върху архива с данните.
- Разполагате ли с документ за самоличност?
Вромски бръкна във вътрешния джоб и измъкна омазан с пръски кал паспорт. Служителката пое с два пръста съмнителния документ. Разгърна го, изчете внимателно името, вторачи се в снимката, след това върна паспорта на притежателя му.
- Стая 314 – обяви тя, подавайки с неохота новичка електронна карта. – Изчакайте да активирам кода!
Вромски прибра картата и се отправи към асансьора.
- Дамата с вас ли е? – Гласът на служителката долетя зад гърба му. Франтишек Вромски извърна глава. Поколеба се за миг, след това се върна и облегна кървящата си длан върху излъскания до блясък плот на рецерцията.
- Дамата е с мен. Откривате ли в това някакъв проблем? – Той надвеси лицето си на педя от обърканата физиономия на  администраторката.
- Съжалявам. Момичето не може да се качи в стаята ви, ако няма потвърдена резервация.
Вромски кимна и посочи светещия екран на компютъра.
- Направете, каквото е необходимо. Ще платя в брой.
Онази поклати глава.
- Страхувам се, че е невъзможно. Намираме се в разгара на туристическия сезон. В хотела няма нито едно свободно легло.
Гостът пое дълбока глътка въздух.
- В такъв случай ще ви помоля за дребна услуга. Бих желал да изпратите в стаята ми момиче на повикване. Нямам особени претенции. Бих се задоволил дори с онова поодрано тяло там. – Той посочи полуголата Джесика, която зяпаше равнодушно бижутата върху витрината на златарския магазин.
Зениците на администраторката се разшириха от изненада. По всичко личеше, че е скандализирана от непристойното поведение на госта.
- Всъщност, ще спестя сметката за обаждането. Момичето ще се качи направо с мен.
Жената отвори уста да възрази, но Вромски долепи мръсния си показалец до устните ѝ.
- Не е необходимо да го обсъждаме. Знам, че хотелът не отказва услуги на гости като мен. – Той смигна съучастнически на онемялата от изумление администраторка. След това стисна Джес за лакътя и я набута между плъзгащите се врати на асансьора..............


      19. Гаспар Райнер мразеше журналистите. Особено онези, които си плащаха, за да бъдат с едни гърди напред пред органите на реда. Роджър Краун беше от тях. И не за първи път си буташе носа там, където изобщо не му беше работата.
Снимката на потенциалната извършителка на престъплението бе публикувана в размер 6 на 9 инча в тираж осемдесет хиляди. Мъдреше се на първа страница и висеше по всички градски павилиони. Човек не можеше да направи и крачка, без да се сблъска с изплашената физиономия на репортерката. Жената със сигурност вече си бе плюла на петите. Сега колегите му щяха да гонят вятъра.
Той изруга и се взря в неясния кадър. Млада жена, която се опитва да спаси кожата. След като преди това е нагазила яко в блатото. Репортерите от конкурентните телевизионни канали я бяха разпознали. Джесика Самървил. Жената-хрътка. Душеше навсякъде. Тичаше по пресни следи. Вадеше пред света добре потулени скандали.
Следователят посегна към дистанционното. Журналистите бяха упорити копелета. И трудно издаваха източниците си. Този обаче се налагаше да проговори.
Гаспар Райнер зарови в бележника върху бюрото. Някой безскрупулно изтръгваше козовете от ръцете му. Трябваше час по-скоро да стигне до злодея. И да му попречи да навреди на неподозиращата за заплахата Клер Кремо.................

      27. Площадът приличаше на жужащ от страсти кошер. Наоколо гърмяха гласове. Примигваха светкавици. Изригваха смехове.
Клер купи сладолед и се отправи по тясната калдъръмена уличка. Спря пред магазин за сувенири, огледа отрупаната с бохемски кристал витрина, след това пое към сгушения между дузина стари сгради площад.
- Ще влезете ли? – Гласът долетя на педя от ухото ѝ и Клер извърна рязко глава. Пред нея стърчеше полугол младеж с кожена препаска на кръста. Широките му мускулести рамене ухаеха на балсам. Китките бяха стегнати с дебели железни гривни. Очите гледаха настойчиво.
      Клер вдигна глава и прочете надписа над входа. "Музей на механизмите за секс”.
- Не, благодаря – изрече студено тя, надниквайки над рамото на непознатия. В добре осветеното предверие се въртяха огромни зъбчати колела. Скърцаха допотопни машини, които приличаха повече на уреди за инквизиция, отколкото на устройства за удоволствия.
- Каква е тази дупка? – попита пренебрежително тя, за да отблъсне упоритата любезност на младежа.
- Кът за удоволствия. 
- Прилича на място за сатанински мъчения.
Непознатият се засмя. Усмивката му разкри ред брилянтни зъби.
- Елате да хвърлите едно око! Ще се опитам да променя усещането, което ви владее...
Клер огледа топящия се в ръката й сладолед.
- Мисля да пропусна това изживяване.
- Не бива да го правите. Елате! – Мъжът хвана ръката ѝ и я въведе в ярко осветеното предверие. От вътрешността долетяха звуците на мрачна симфония. Клер почувства как по нагорещеното ѝ тяло пропълзяха ледени тръпки.
- Вижте тук! Този механизъм дава възможност на...
Клер размаха нервно ръка с категоричното намерение да спре обясненията.
- Оставете! Ще се справя и сама...
- За това се изисква въображение. Всъщност... – Младежът огледа формите под неугледното облекло. – Убеден съм, че притежавате достатъчно фантазия, за да оцените истинската стойност на експонатите.
Клер въздъхна. Самата тя бе убедена, че мястото ѝ изобщо не е тук. 
- Ще бъда зад онази завеса. – Мъжът посочи малко помещение в дъното. – На ваше разположение съм, в случай, че изпитате необходимост от компетентността ми.
Клер го изгледа смаяно. Този си въобразяваше твърде много. Тя облиза стичащия се по фунийката сладолед и пристъпи неуверено към масивна дървена клетка, дъното на която се повдигаше и падаше с трясък в ритъма на музиката.
Непознатият я удостои с поглед, в който Клер долови снизходителна насмешка. След това мъжът с железните гривни потъна зад дебелата кожена завеса. Тя остана сама.
Никога не си беше представяла, че ще се озове на подобно място.
- Нямах представа, че си почитателка на нестандартните усещания...
Клер почувства как дъхът ѝ спря. Преди минути беше убедена, че срещата се отлага. Че разполага с няколко часа безгрижие до края на деня. Сега кошмарът я връхлиташе с нова сила.
      Тя извърна бавно глава. Мъжът с маската стоеше толкова близо до нея, че желязото одра челото ѝ.
- Закъсня, Клер. Уговорката беше в дванадесет..............


      48. - Трябва да събера парчетата, Джес. Да прочета внимателно всички послания. И да разбера какво иска.  
- Вредно е да затъваш в абсурди. Човекът ти го е казал в прав текст: "Не си губи времето! Не търси логика в постъпките ми!”
- Посъветва ме съвсем приятелски да следвам принципа на симетрията, ако искам да изляза от тунела.
Джесика въздъхна.
- Обожавам мъжете, които те карат да се чувстваш посредствена. Нищожна. И невежа. Вромски е от тях. Държи във всеки миг да демонстрира превъзходството си.  
- Чакай! Това... да се чувстваш посредствена. Не е ли цитат на Пруст?
- Може. Животът често ни кара да стигаме до истини, които други са открили преди нас. – Джесика прокара пръсти през буйната си коса. – Принципът на симетрията, значи.
 - Вероятно има предвид постулатитете на алхимиците. Според тях моделът на вселената се повтаря с удивителна точност в човешката природа. Абсолютна симетрия.
- Просто и ясно.
- Не съвсем, но все пак е ориентир. Знаеш ли какво е казал Албер Велики? "Всеки притежава сила да въздейства върху нещата, стига да използва голямата страст”.....................

       


Трета част

      12. Облечените в кожена ръкавица пръсти стиснаха гърлото ѝ. Обвитото в плащ тяло натежа върху гърдите ѝ. Клер почувства, че се задушава.
- От теб искам единствено да си послушна – шепотът му беше различен. Фъфлещ и слаб. В думите му Клер не долови предишната непоколебимост.
Ударът прониза тялото ѝ. Клер стисна очи. Нямаше сили да вика за помощ. А и едва ли някой щеше да чуе.
Тя се изправи. Трябваше да бяга. Да потъне в някоя от нишите. Да намери таен изход. Да изкачи стълбите до камбанарията. Да дочака утрото, свита на топка в тесен саркофаг..............


      18. За първи път картината на прииждащи красавици с разголени бедра и прозрачни блузи не радваше момчетата на Райнер. Присъствието на толкова много оскъдно облечени хубавици правеше задачата им изключително трудна. За да е сигурен, че бегълката няма да се изплъзне, капитанът нареди всяко нежно създание без багаж да мине през задължителна проверка на документи.
Това беше най-мъчителната част от всяка операция. Хората бяха уморени, изнервени, ровеха с нежелание в чантите. Някои проявяваха враждебност. Повечето вдигаха рамене, когато ченгетата започваха да разпитват за привлекателна млада жена, пътуваща сама.
Райнер почувства, че нещата може и да не се развият така, както ги беше предвидил. Тълпата се изтегли към изходите, на перона останаха само неколцина посрещачи. Тъкмо в този миг откъм крайния вагон се разнесе врява. Един от хората му блъсна в гърба неугледен бродяга, който се препъна в стъпалата, полетя напред и едва не разби обраслата си с четина глава в близката колона.............


      19. Джесика Самървил обходи с поглед сградите от двете страни на канала. Опита се да отгатне откъде ще долети първият изстрел. Сниши глава. Вапорети, лодки и гондоли бяха изчезнали от пейзажа наоколо. Наблизо не се забелязваше жива душа. Кипящата допреди минути от гласове и движение картина беше застинала в точката на неестествен покой.
Джес видя как двама от снайперистите изпълзяха от скривалището си. Усети объркването им. Целта летеше право към тях, вместо да се отдалечава.
Преследвачите, които до този миг следваха на прилично разстояние фамилната лодка на лорда, промениха курса и зачакаха нареждания. Джес си даде сметка, че именно сега е моментът да свърши това, заради което хвърли ченгетата в смут.............

      27. Готическият купол на кулата висеше над главата ѝ като гигантска клетка, която заплашваше да се откачи и да я премаже. Клер долепи гръб към студения мрамор, за да избегне опасността. Прокара длани по дебелите колони, за да ги задържи по местата им.
Тя обходи с поглед тъмнеещия свод. Стените изглеждаха неестествено наклонени една към друга. С всяка измината секунда разстоянието между тях се скъсяваше. Клер почувства как ледени тръпки пропълзяха по тялото ѝ. Капелата ѝ се стори отчайващо тясна. Таванът – потискащо нисък. Витражите – надвиснали застрашително над главата ѝ...............


      В миг Краун се закова на място, осенен сякаш от внезапно просветление.
- Тук крият тайната си – извика той, размахвайки ръце към тъмния свод. - Тук държат заключени отговорите на вековните си мистерии.
Журналистът се приведе към лицето ѝ.
- Какво ти напомня съдбата на Фулканели? Книгата му "Мистерията на катедралите” излиза през 1926 година и предизвиква невероятен интерес. Творбата проповядва идеята, че големите готически храмове са гигантски каменни книги, които съдържат неразгадани кодове. Издателят на книгата твърди, че тридесет години по-късно срещнал автора и Фулканели изглеждал напълно преобразен. Бил по-свеж и жизнен, отколкото на младини. Чертите му били младежки. Погледът излъчвал ведрост.
Клер облиза устни. Бръщолевенията на Краун я изпълваха с непреодолима досада. Тя отпусна глава върху високата облегалка. Часовете се нижеха убийствено бавно. Заточението ѝ в храма беше на път да угаси и последната искрица надежда. 
- Човекът с маската е знаел тайната, Клер. Затова са го държали тридесет и четири години в тъмница. Защото е отказал да я разкрие......

Сайт меню

Вход във форума

Количка за пазаруване

Количката Ви е празна

Търси

Календар

«  Декември 2016  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031

Архив на записите

Статистики


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0